Избра лесния път! Димо Алексиев стана халтураджия, заряза театъра

0

Актьорът Димо Алексиев все по-често може да бъде видян в най-различни предавания и сериали по телевизията. 39-годишният водещ на „Игри на волята” заряза театралната си кариера и се превърна в неуморен тв халтураджия. Той бе д-р Генадиев в „Откраднат живот”, зрителите го гледаха в „Маскираният певец”, в сериала „Ягодова луна”, като водещ на „Игри на волята”, а последно се наслаждаваме на неговите изпълнения в „Като две капки вода”. В последните години представленията, в които играеше, намаляваха с всяка изминала година. Последно феновете на театъра можеха да го видят само в „Една седмица, не повече”, но звездата вече не играе и в тази постановка.

„Обичам театъра, всяко превъплъщение е миг и всеки е различен – изиграваш го и след това всичко е прах. Театърът е глезотия и лукс” – казва със самочувствие Димо. Актьорът има доста висока самооценка и не крие, че е прекалено висока топка за родните театри, които не могат да си позволят звезда като него. „Един наистина талантлив актьор се превърна в халтураджия като Рачков”, одумват го в социалните мрежи.

Алексиев завършва НАТФИЗ през 2006 г. със специалност „актьорско майсторство” в класа на доц. Веселин Ранков. През 2009 г. печели награда „Аскеер” в категория „Изгряваща звезда” за постановката „Калигула”, където играе под режисурата на Явор Гърдев в театър „Стоян Бъчваров” – Варна. Ролята на Калигула стана негова визитка и го прати в щатния състав на Народния театър.

Животът на екранния д-р Генадиев не е лек и нищо не му е дадено даром. Димо се бори за влизането си в НАТФИЗ, за първите си роли, за оцеляването си с малко пари, като многократно е разказвал за трудностите през които е преминал, но не са го сломили. Преди няколко години обаче Димо избра по-лесния и доходоносен път – на комерсиалните сериали и лесния път.

„Цял живот заминавам и все оставам, един от най-хубавите ми периоди беше във Варна. Изкарах там 4 години, бяха много силни години. Много пораснах там. Първо живеехме в едни гримьорни – имаше едни диванчета… Така се прави да усетиш атмосферата. После казаха, че не може в гримьорните, трябва да си намерим друго място. Нямахме много пари, сменил съм куп квартири, стаички по-точно. По едно време бях на квартира при едни баба и дядо. Той беше на легло. Даваха под наем и си имаше дори отделен електромер. Бабата беше разбрана, но имаше твърдо условие. Наемът беше 150 лв., аз взимах 300 лв., та бабата каза: „Ако ще се къпеш или пускаш духалки да се топлиш – ще плащаш допълнително”. И аз се къпех в театъра, за да мога да спастря някакви пари. Един ден изпуших, отидох при директорката и й казах, че така не може да продължава. Все пак има и едни 30 дни в месеца, в които освен наема, всеки ден трябва и да ядеш. Така че ми дадоха една стаичка в театъра, този път освободиха някакво помещение – част от деловодството. Аз както съм си дълъг, спях в доста неудобна поза в един фотьойл. Нощно време заключваха – става въпрос за червения театър „Стоян Бъчваров”, по-познат във Варна като Операта. Та една вечер отидох в оперната част и примъкнах един диван, сам-самичък. Слава Богу, вратата на моята килийка се отваряше навън, защото в помещението нямаше как да се влезе при наличието на диван. Имах малка мивка и едно шкафче, до които едва се провирах. Таванът беше висок, а над мен имаше 48 крушки. Ползвах осветителните тела да си простирам дрехите. Бях като Фантома на операта. Изкарах там още година и половина. После ни наеха квартири…” – спомня си младините си актьорът, който е искал да стане волейболист.

„Бях много талантлив волейболист, обаче така ми се стекоха нещата, че не успях… Да речем, че когато смесваш младост с глупост и амбиция, добавиш още щипка амбиция, може да си направиш неща, които да си носиш цял живот след това. Травма сложи край на моята спортна кариера. Трябваше бързо да се преориентирам. Един ден просто казах на майка ми: „Ще взема да стана актьор!” Тя ме отряза: „Ама, разбира се, те там само теб те чакат!” Но разбра, че май наистина се каня да кандидатствам и месец преди изпитите започнах да се подготвям”,  споделя екранната половинка на Ралица Паскалева.

Алексиев е роден през лятото на 1983 г. в София, но прекарва голяма част от детството си в Кнежа, където е бил при баба си и дядо си по цяло лято. „Имаше страхотен сладолед, но пари нямаше. Затова пък дворът беше пълен с тиквички, салатки, яйца. Та отиваш на пазара, продаваш и с парите ядеш сладолед. Хубави времена”, връща се в детските си спомени талантът, когато прекарвал ваканциите при баба и дядо.

Липсата на финанси го принуждава да работи какво ли не – да мие коли на автомивка, да е барман, масажист, каскадьор. През 2010 г. Алексиев се мести в Народния театър „Иван Вазов”, където изкара два сезона на академичната сцена в очакване да му се случи професионална задача-предизвикателство. Накрая търпението му излезе от граници и напусна.

„Точно тогава ми се раждаше хлапе – Лора, не исках да оставам без работа, споделя той. – Бях принуден, за да имам сигурен доход на щат. Покани ме Сашо Морфов, а „получих” Теди Москов. Платих висока цена, бях подложен на долни унижения. Две години не ми дадоха нито една роля. Дори да правиш всичко, което сте се разбрали с режисьора – могат да те насерат. Пък човек не може да се види отстрани, може и аз да не съм бил прав. Трудно можеш да видиш собствените си грешки. Но аз знам, че не е добре актьорът да се наблюдава, докато е в роля. Това означава да спреш да играеш. Хубаво е да се гледаш в ежедневието. Едва издържах. Сега от дистанцията на времето си мисля, че не е трябвало да правя тази жертва”, споделя Димо, който явно още тогава се е разочарова от театъра и в последните 4-5 години можем да го гледаме във всички продукции, сериали и шоута на Нова тв, но не и на сцената в някое представление.

След няколко месеца екранният д-р Калин Генадиев ще отпразнува 10 години с любимата си Анжела Медзикян, която преди почти 5 години го дари с дъщеря Кайра. Той има и 11-годишна дъщеря Лора от бившата си жена – певицата и актриса Ана Топалова, пише „Уикенд“.

„Лорка учи в Музикалното училище, ходи на балет, на гимнастика, свири на пиано. Кайра също е много артистична, обича да е навън, много е енергична. Не иска да ѝ чета книжки, повече обича да гледа картинките”, споделял е актьорът за децата си.

Димо се залюбил с бившата си жена, когато и двамата следвали в НАТФИЗ. Веднага се харесали и връзката им вървяла гладко до момента, в който той срещнал настоящата си любов и майка на малката му дъщеря – Анжела Медзикян. Хубавицата е с арменски произход, преподава латиноамерикански танци и испански език, занимава се още и с фотография. С актьора се запознали покрай общ ангажимент и той бързо попаднал в плен на чара ѝ. Той е противник на брака, ала все пак подарил пръстен на къдрокосата красавица като символ на любовта им.

Името Кайра, което носи дъщеря им, избрали напълно случайно. „Разхождахме се по една улица в Лугано, която се казваше така. И питах Анжела какво мислиш за това име. Не съм чувал досега друг човек да се казва така. Иначе има тъпоклюна птица кайра, която е символ на Исландия“, разказвал е Димо, който не крие, че е „сътворил” първата си дъщеря, правейки йога в Созопол.

„Отидохме в Созопол с идеята, че всеки ден в шест или седем часа сутринта ще правим йога. Седем поредни дни йога на морето е много хубаво, защото те изчиства, подрежда те. Една вечер на брега изведнъж и двамата с Ана почувствахме нещо. Размислихме, поговорихме и разбрахме, че трябва да си имаме детенце. Получи се на втория път. Беше на залез, на фона на морето и Ана усети как зачена. Бях сигурен, че ще направя близнаци. Даже така й казах: „Да си направим близнаци!“ Щеше да е много удобно. Биологичният дълг си го изпълнил отведнъж. Вярваме, че тя е специално детенце. Присъствах на раждането. И покачих процента на мъжете, които не припадат по време на раждане със секцио” – признавал е Димо.

Прегледана: 127075

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече