Знак свише! Знамение на Божи гроб спасило Нана от рака

0

Отне ми две години, шест месеца и 7 дни да стъпя отново в Тел Авив — моят втори дом. След два часа полет се почувствах още пo-нелепо за пропуснатото време. Но гледам само напред… и се наслаждавам на настоящето. За първи път на въпроса при паспорта проверка „Какъв е поводът за пътуването ви” не казах лечение“, а „Синът ми идва за тенис турнир“. Ура! Доживях“, разказа емоционално лицето на „Съдебен спор“ Нана Гладуиш.

Още през 2012 г. тя реши да се довери на специалистите в болница „Шиба медикъл център“ след проучване, което предприела в България, преди да замине. „Това е един изключително голям медицински комплекс. Много съм впечатлена от начина на работа, от всички неща, които видях тyк. Както си направи шега моят координатор, когато веднъж го запитали дали имат очна клиника, той отговорил: „Имаме очна болница, не просто клиника”. 

По коридорите в огромното пространство не можеш да видиш лекар — явно са по кабинетите си и работят“, спомня си Нана. Докато е в болницата, тя преживяла истинско чудо пo Великден, и то не къде да е, а в Ерусалим до Гроба Господен. Телевизионерката чакала резултати от диагностика, след като за първи път се сблъскала със страшната болест. В България сериозно я уплашили и тя потърсила второ мнение в Израел. Тогава и за първи път оставила за дълго време детето си, което било само на две години, и раздялата я съсипвала, пише „Минаха години“.

Съвсем резонно се чувствала на дъното, унила и без всякакъв тонус, затова мъжът й й организирал екскурзия в Ерусалим с друга група туристи, като дори наел гид за Светите места. Отишли на божи гроб точно по Великден. „Беше студено и ветровито, аз треперех не само от студ, но и страх. И аз, и съпругът ми се молихме за някакъв знак, че има надежда. Излязохме от църквата на божи гроб, вече бе изгряло слънце и точно тогава върху нашата група падна нещо“, спомня си тя.

Гидът го вдигнал и подал на българката, която видяла малка фигyрка на Дядо Коледа, който бил част от украсата, сложена още по Рождество около църквата и после забравена. Паднал точно пред краката на Нана, която чакала спасение от рака и тя приела това като знак свише. „Татко ми обожаваше Коледа. След като се върнахме, си дадох сметка, че случката с мен в Ерусалим е станала на 15 март, когато родителите ми са сключили брак. Точно този 15 март започна със студ, но завърши със слънце“, разказа преди седмици Нана през сълзи и показа малката коледна играчка за първи път пред зрителите на „На кафе“.

„Вярвам в съдбата и нейните знаци“, категорична е тя.

Прегледана: 132190

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече