Никол Станкулова разказа интересна подробност от младежките си години.
С голям ентусиазъм изкарала шофьорска книжка още на 18 години.
Веднага щом взела тапията, седнала зад волана. И се започнало едно лудо галопиране по софийските улици.
Бащата на чаровната синоптичка чинно я проверявал на всеки 10 минути как е и добре ли е. Въпреки че тя за миг не дала повод за съмнение. Стриктно си изкарала двете форми на изпита и седнала зад волана уверена в знанията и възможностите си.
В един такъв спокоен ден, в който шофирала по улиците на столицата, тя паркирала автомобила си в централната част на града.
След като се помотала прилично време, се върнала при колата и що да види. Едно такова жълто нещо било сложено на гумата й.
Веднага позвънила на баща си. И за нейно най-голямо изумление узнала, че е паркирала в т.нар. „Синя зона” и че е трябвало да заплати престоя на автомобила предварително.
Е, да, но Никол не знаела. С усмивка споделя, че до този момент ползвала основно градския транспорт. Там чинно се возела като куфар и нямала ангажимента къде и за колко време спира.
Към днешна дата Стнакулова си спомня с усмивка за този епизод от прохождането си като шофьор. Но тогава със сигурност не й е било забавно.
Никол Станкулова разказа интересна подробност от младежките си години.
С голям ентусиазъм изкарала шофьорска книжка още на 18 години.
Веднага щом взела тапията, седнала зад волана. И се започнало едно лудо галопиране по софийските улици.
Бащата на чаровната синоптичка чинно я проверявал на всеки 10 минути как е и добре ли е. Въпреки че тя за миг не дала повод за съмнение. Стриктно си изкарала двете форми на изпита и седнала зад волана уверена в знанията и възможностите си.
В един такъв спокоен ден, в който пофирала по улиците на столицата, тя паркирала автомобила си в централната част на града.
След като се помотала прилично време, се върнала при колата и що да види. Едно такова жълто нещо било сложено на гумата й.
Веднага позвънила на баща си. И за нейно най-голямо изумление узнала, че е паркирала в т.нар. „Синя зона” и че е трябвало да заплати престоя на автомобила предварително.
Е, да, но Никол не знаела. С усмивка споделя, че до този момент ползвала основно градския транспорт. Там чинно се возела като куфар и нямала ангажимента къде и за колко време спира.
Към днешна дата Стнакулова си спомня с усмивка за този епизод от прохождането си като шофьор. Но тогава със сигурност не й е било забавно.
Прегледана: 240721